Тя е най-обширната планина в България и заема около една седма част от българската територия. Дължината и е около 220 – 240 km, а ширината до 100 km. Общата площ на Родопите е около 18 000 km², от които на българска територия са 14 738 km², което представлява 81,88% от цялата и площ.
Името на планината Родопи е с тракийски произход. Открива се за пръв път у Херодот (V в. пр. Хр.). В античната традиция е запазена само една етиологична легенда, която изяснява името и появата на планината. Известна е чрез Трасил от Мендес (I в. сл. Хр.) и Псевдо-Плутарх (III – IV в. сл. Хр.): „Родопа и Хемус били брат и сестра и почнали взаимно да се желаят, като Хемус я наричал Хера, а пък тя назовавала любимия си Зевс. Понеже боговете се почувствали оскърбени и понесли тежко това, превърнали ги в едноименните планини“. Без съмнение същата легенда има предвид и Овидий, когато говори за „Родопа и Хемус, сега ледени планини, но някога смъртни, които претендираха за имената на боговете най-велики”. Варианти на тази легенда оживяват и в българския фолклор.
Трябва да се отбележи, че по-коректно спрямо античността е употребяването на името Родопа (Родопе), вместо Родопи, защото в античните текстове оронимът фигурира винаги в единствено число. Това се доказва и от появата на персонификация на планината върху реверса на четири филипополски монетни емисии, представящи женски образ с отнасящ се явно до него надпис Родопа. Според други хипотези Родопа се тълкува като първоначално име на река със значение „ръждива/червеникава вода“, където *rod- е от същия индоевропейски корен като бълг. „руда“, „ръжда“, „риж“, лат. rufus („риж“) и нем. rot („червен“). През цялата античност обаче името не е известно като хидроним.
През Средновековието планината е била известна като Славееви гори (Славееви планини), а през османското робство – като Доспатски планини.
Родопите заемат източната част на Рило-Родопския масив, в централната част на Балканския полуостров. Планината се простира на територията на Южна България (части от областите Благоевградска, Пазарджишка, Пловдивска и Хасковска и изцяло областите Смолянска и Кърджалийска) и Северна Гърция.
Дължината им от запад на изток е около 240 km, а ширината от север на юг – надхвърля 100 km. Общата площ на Родопите е около 18 000 km², от които на българска територия са 14 738 km², което представлява 81,88% от цялата ѝ територия.
Средната надморска височина на планината е 785 m – тя е средновисока планина. Повече от 1/3 от площта на планината (36,45%) заемат ниските и хълмисти възвишения с надморска височина от 200 до 600 m, другата близо 1/3 (30,83%) се заемат от средновисоки части (между 1000 и 1600 m), а останалата 1/3 част от планината се падат на най-ниските (от 0 до 200 m) и над 1600 m височини.
В Западните Родопи, заради по-голямата надморска височина преобладава планински климат. Климатът там е смекчен от топлите средиземноморски въздушни маси, проникващи по теченията на реките. Това смекчаване на климата е по-осезаемо в Източните Родопи, защото там надморската височина е по-малка и речните долини предлагат лесен път на по-топлия въздух от юг. В Западните Родопи средиземноморското влияние е по-слабо, а в Източните – по-силно, което е видно от средногодишните температури и средногодишната сума на валежите за пет метеоролотгични станции: Велинград 9 °С, 550 mm; Смолян 8,5 °С, 981 mm; Златоград 10,9 °С, 986 mm; Кърджали 12,5 °С, 663 mm; Ивайловград 12,7 °С, 736 mm. В Западните Родопи валежите са главно през летните месеци, а в източните – през зимата.
Източник: wikipedia.org