Къща за гости Оазис, както и други китни хотели и места за настаняване на територията на с. Баните, намиращо се в централни Родопи, ще ви предложат уютна родопска атмосфера и местни специалитети, които ще ви понесът в духа на родопските нрави и обичаи.
Община Баните, област Смолян, Република България се намира в североизточната част на Смолянска област и заема част от централния дял на Средните Родопи.
Територията и е 313 кв. км с надморска височина в границите от 400 до 1992 метра. Тя се нарежда на четвърто място по територия сред общините на област Смолян. Общинският център село Баните се намира на 270 км от столицата на Република България гр. София, на 56 км от областния център гр. Смолян, на 120 км от гр. Пловдив и на 70 км от гр. Кърджали.
Надморската височина в центъра на село Баните е 750 метра. Община Баните граничи с общините Смолян, Лъки, Асеновград, Черноочене, Ардино и Мадан.
В райиона на с.Баните има изградени множество хотели, къщи за гости и квартири, които ще направят неповторима почивката на всеки. Къща за гости Оазис е едно от местата в което може да се насладите на панорамна гледка, на свежеста и чистотата на родопския въздух и тишината която обгръща планината.
По сведения на Никола Дамянов-археолог, най-ранните археологически паметници в Баните са в м. Чукаря, до село Босилково. Там на 1254 м надморска височина през 1987 и 1988 година археолози откриват и проучват най-старото скално светилище на траките в централни Родопи. Откритите глинени култови идоли и керамични фрагменти отнасят най-ранните следи от човешка дейност към втората половина на енеолита. В края на късната бронзовата епоха светилището е било оградено от зидове.
Друго светилище специалистите на Смолянския исторически музей откриват в м. Хамбар (с. Загражден). На високия скален връх са намерени култови и други, предимно керамични материали, които свидетелствуват за битуване на светилището през късната бронзова епоха.
За ранното и повсеместно тракийско присъствие свидетелствува крепостта на вр. Вешката (Чуката) край с. Треве и тракийските могилни некрополи в местностите Гьолгелика и Могилата (с. Давидково) , м. Крушево дере (с. Босилково) , м. Кулата (с. Загражден) и други.
В Банска община са регистрирани много антични селища, разположени пропорционално на цялата и територия. Точно датирани засега са селищата в м. Селището (с. Гълъбово) , м. Лъга (с. Треве) , м. Елата, Копаното имане и Даскалото (с. Давидково) , м. Файдушка чука, Ташлъ борун (Равнишките) и Гаджев гроб (с. Стърница) , м. Светълна, Братаница и Петков гроб (с. Загражден).
Сравнително най-подробна е археологическата карта на общината през Средновековието. За това свидетелствуват регистрираните десетки селища, некрополи, църковища и други. Почти няма днешно село на чието землище да не са регистрирани останки от средновековно селище и некропол.
Част от археологическото наследство в община Баните са и регистрираните християнски църкви: м. Костадин (с. Баните) , м. Черквата (с. Гълъбово) , м. Черквата с. Давидково) , м. Хорището (с. Босилково) , м. Св. Неделя (с. Загражден) , м. Клисе чаир (с. Рибен дол) , м. Равна поляна (с Стърница) , м. Руснакица (с. Стърница) и други.
Екип от учени от Софийския университет, под ръководството на д-р Борислав Бориславов възобнови разкопките през пролетта на 2004 година в изпълнение на Проект на община Баните за проучване и опазване на археологическото наследство, важна част за развитието на общината като туристически център. Проучванията стартират като спасителни през март 1999 година и продължават до лятото на 2001 година във връзка с оповестеното изграждане на каскада”Горна Арда”. Проведени са две експедиции в землищата на Баните, Дрянка, Оряховец и Давидково, при които са регистрирани 32 археологически обекта. През пролетта на 2004 година теренните обхождания обхванаха землищата на Гълъбово, Сливка и Давидково. Бяха регистрирани още 20 обекта от различни епохи. Проучванията ще продължат в две насоки-цялостно теренно обхождане на северните части от територията на общината и сондажни разкопки на по-значими археологически обекти.
Предвижда се туристически достъп до най-интересните обекти. Находките ще бъдат подредени в музейна експозиция в село Баните.
Община Баните е населена от дълбока древност (приблизително от 4000 г. пр. н. е. непрекъснато) до наши дни.
Живописната планинска природа, топлият минерален извор, умереноконтиненталният със средиземноморско влияние климат, (температури през зимата около 0о С, а през лятото до 35о С) , чистият и свеж въздух, напоен с благоуханна смола и билки спомагат село Баните да се развива като курортно селище от национално значение, а хотелите и къщите за гости в района на Баните ще направят незабравима поивката ви на планина. Една от атракциите за курортистите в село Баните през последните години е водната пързалка, изградена при открития плувен басейн, която дава добри възможности за летен отдих, както за възрастни, така и за най-малките жители и гости на общината.
Курортът е изходен пункт за излети в красивите околности по поречието на река Малка арда, за екскурзии до местностите връх “Свобода”, връх “Вешката”, връх”Рожен” с Националната астрономическа обсерватория-45 км, хижа “Преспа”-35 км, “Хайдушки поляни”-30 км, “Белите брези”-22 км, “Дяволския мост”-23 км, “Пампорово”. Река Малка Арда, река Давидковска, рибарника в село Давидково, микроязовира в село Давидково, ловно стопанство “Кормисош” предоставят добри условия за лов и риболов.
Благоприятният климат, рядкото съчетание на бор, смърч, ела, бук, дъб, габър, бреза, естествените дивечови стопанства за развъждане на елени, сърни, муфлони, якове, глигани, зайци, лисици, катерици, мечки, диви кози, пълните с риба реки оформят района на община Баните като един малък рай за природолюбителите.
Спектърът на флората в общината се разширява от богатството на горска и ливадна растителност-иглика, папрат, горска ягода, мащерка, здравец, жълт кантарион, мента, бял равнец, подбел и други. Всяко едно от тези растения е с лечебни свойства. Община Баните разполага с чудесни условия за развитие на туризма. На територията и има значителен брой съвременни жилища, подходящи за полагане условията на частното хотелиерство.
Ежегодно на шести май в село Баните се организира Празник на община Баните. На този ден през 1992 година в село Баните е учредена Асоциация на родопски общини със седалище в град Смолян в която понастоящем членуват 21 общини от Смолянска, Кърджалийска, Пловдивска и Пазарджишка общини. На 26 юни 1997 година община Баните е пълноправен член и на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ).
Пред всички нас се открояват три туристически района:
Южен – с минералния извор и балнеолечебния комплекс със закрити и открити басейни, детски басейн с водна пързалка, сауна, солариум, тангентор и други;
Централен – с културната “столица” на общината село Давидково, пресечна точка на различни етнокултурни влияния, с най-атрактивния обичай-Давидковската попрелка (седянка) ;
Северен – подходящ за познавателен, ловен, фото-лов и други видове приключенски туризъм, където почти не живеят хора, където сред смърчови, борови и букови гори се срещат само сърни, елени, орли, мечки и други диви животни.
След преструктурирането на Балнеосанаториума в “Специализирана болница за рехабилитация” ЕООД, а в последствие в “СБР НК” ЕАД – филиал Баните, материално техническата база беше реконструирана и преобразувана, като рецитира номенклатурата на предлаганите услуги – фитнес, сауна, солариум и др. Възможностите, които предлага социалната програма на НОИ, увеличи рязко броя на използващите балнеоложкия комплекс. За това спомагат и първите рекламни материали, които се разпространяват и чрез туристическите борси, не само в България, но и в чужбина, осъществено със съвместните усилия на Общинска администрация, “СБР НК” ЕАД, НПО – “Уникални Родопи”, местния съвет по туризъм и др.
Благоприятните природо – климатичните условия и разширяване на базата, маркиране на туристически пътеки и усвояване на зони за обществен и индивидуален отдих, реализирането на два проекта по Проект “ SMAEP” на програма ФАР на ЕС в сферата на туризма във всичките му разновидности – селски, риболовен, религиозен, пешеходен и други дадоха първоначален тласък за развитието на балнеолечението и туризма и утвърждаване на Баните като курортен център.
Родопите са една от люлките на европейската цивилизация. Първите следи от човешко присъствие са от късната фаза на старокаменната епоха 20 -15 000 пр. н. е. Доказателства за човешко присъствие през енеолита са намерени в пещерите в района. Останки са намерени в Ягодинската пещера – най-дългата в България /6450м/, Харамийската пещера в Триградското ждрело и др.
Потънало в тайнствени легенди и предания, някъде из Родопските върхове се таи неоткрито светилище на гръцкия бог Дионисий. Родопите са и родното място на основния герой от тракийската митология – митичния родопски певец Орфей.
След залеза на тракийската цивилизация, римляните наложили своето владичество по тези земи. Многобройни са археологическите паметници от епохата на римското владичество в Родопите. Все още на много места в района може да се повърви по останките от римски пътища свързали градовете по Егейско море с Горнотракийската низина.
Освен богатото историческо и археологическо наследство в областта могат да се видят множество архитектурни паметници и комплекси.
Тук са разположени множество исторически паметници и места, както и музейни сбирки. Сред тях ще споменем накратко първата държавна културна институция в Средните Родопи Исторически музей “Стою Шишков” гр. Смолян /над 150 000 музейни единици/, уникалната експозиция “Родопски кристал”, включена в световния справочник по минералология и Музеят по рудодобив гр. Мадан, единственият в Европа Музей по спелеология и музеят на ските и ски-спорта гр. Чепеларе и др.
Говорейки за богатото културно-историческо наследство на областта, не на последно място, трябва да се спрем на и нематериалното културното наследство на областта – самобитният родопски фолклор, местните художествени занаяти, обичаите и традициите.
Богатите ресурси, с които разполага областта, в това число благоприятен климат през цялата година, разнообразен релеф, отлични условия за ски-спорт през зимата, богата горска растителност и фауна, наличие на водни площи, на балнеоложки ресурси, определят туризмът като основен приоритет за развитие на областта.